Историята на готварските престилки

спетема рекламна престилка

Замисляли ли сте се откъде се е появила готварската униформа и защо всички, които работят в кухня са строго стегнати с престилки? Откъде е тръгнала идеята за специалното облекло?

Откъде са дошли ресторантите и готварските униформи?

Историята на модерните кухни и готвачите, които непрестанно тичат из тях, е изпълнена с интересни факти и събития. Промените в индустрията са подлагали многократно на тест готварското изкуство и всички заети в областта. Ако проследим развитието на ресторантьорския бизнес и заведенията за хранене, ще видим многото сътресения и различните препятствия, през които е трябвало да преминат, за да стигнат до днешният вид, който познаваме.

Въпреки че традиционно, всеки си вечеря и обядва вкъщи, мъже и жени, които са имали различна визия за храненето са започнали да прокарват идеята за хапване на друго място. Първоначално били разпространени предимно крайпътните заведения, защото няма как да хапнеш вкъщи, когато си на път. Заедно със самите ресторанти и готвачите, които работят в кухнята претърпели еволюция. Днес повечето готвачи носят бели униформи с двуредово закопчаване, брандирани панталони и готварска шапка, но преди време далеч не е било така.

Готварската шапка примерно е останала още от 16 век, когато повечето готвачи са се криели в православните църкви, заради свободомислието си. Там те носели същите одежди, като тези на свещениците - включително високите шапки и дългите роби. Единствената разлика била, че готвачите били със сиви дрехи, а свещениците с черни.

Първото изображение на цялостно облекло на готвач датира от 1822 година на двама французи. Те носели високи шапки, панталони, двуредови сака и готварски престилки.

Шалчетата, които днес се носят по-скоро за красота, в миналото са били задължителна част, ако работиш в кухня. Служели за обиране на потта, когато в кухнята стане прекалено горещо от пещта. Днес са по-скоро рекламни шалчета, които служат, като аксесоар. Двуредовото закопчаване пък на сакото е помагало, да се скрият петната и да може да се изкара с една и съща униформа цял ден. Освен това повечето са били изработени от два слоя памучна тъкан, която да предпазва телата от горещината на печката и от случайни заливания с вряла вода. Брандираните готварски панталони, обикновено са или на точки или са изцяло черни, за да не си личат петната.

Каква е историята на готварската престилка?

Вярвате или не, готварските престилки имат дълга и знаменита история. Радвали са се на внимание и като защитно облекло в кухнята и като модерен аксесоар, който се е носел извън дома. Самата дума „apron“ произлиза от френската „naperon“, което означава салфетка или покривка за маса. Войниците от Френския чуждестранен легион носели кожени престилки, като част от униформата им за церемонии още през 18 век. При всяко положение обаче, хората използвали готварските престилки много преди това.

Статуята на богинята на плодородието, изложена в Критския археологически музей, е първото изображение на жена, носеща престилка. Тази статуя е намерена при разкопки на самия остров Крит и изобразява как минойската жена е изглеждала и е била облечена 1600 г.пр.н.е. - тесен корсет, голи гърди, изтъкана или изрисувана престилка, поставена върху дълга пола.

И през Ренесанса и през Средновековната епоха платовете са били високо ценени. Повечето хора носели платове, които са старателно изтъкани вкъщи на тесни станове. За престилките не се отделял плат, използвало се това, което останело от другите дрехи. Престилките се увивали около кръста, като главната им задача била да предпазват дрехите, които са под тях. И двата пола носели престилки през тези времена. Разликата била в това, че на богатите не им се налагало да си предпазват хубавите дрехи от захабяване или изцапване, просто защото не вършели нищо, което да ги застрашава.

През 1500 година престилките претърпели еволюция. Хората започнали да ги украсяват и да им пришиват скъпи дантели и бродерии. Спрямо различните части на света, престилките са били с различна дължина и различен цвят и материя - целите бели, шарени или старателно изработени от коприна. През 1650 г. пък Оливър Кромуел в Англия издал декрет, че жените и момичетата трябва да се обличат подходящо. Това предизвикало пуританското облекло от дълги бели престилки и черни рокли до земята. Дизайна на престилките бил доста опростен - правоъгълна форма и две тънки връзки, които да я захванат за кръста.

Началото на 1900 г. навлезли целите престилки, които обгръщат цялото тяло. Тяхната мода продължила към 20 години, когато половинките се завърнали отново. Магазините дори започнали да продават комплекти с украси за престилки. По време на Великата депресия, най-разпространените модели отново били тези без украси. За това пък по време на Втората световна война били популярни шарените, на цветя престилки. Това бил бунтът срещу носенето на обикновените сини гащеризони, които трябвало да се носят във фабриките.

През 80-те години на ХХ век престилките по заведенията започнали да се брандират. Рекламният текстил днес е много добър избор за популяризиране на търговски марки и лога, особено когато са върху престилки и рекламират компании заети в хранително-вкусовата промишленост. Престилките днес са неизменна част от всеки ресторант, кухня или бистро. Дизайна им е пригоден така, че да пасват лесно, да издържат на изхабяване дълго време и да изглеждат добре. Много компании използват рекламните престилки като подаръци, които да имат и рекламна стойност. 

Винаги, когато се замислим за дадена професия я свързваме с униформата, която се носи. Готварската униформа е една от най-забележимите, най-лесно разпознаваемите и е претърпяла много промени във всеки един детайл. Заради това и днес е достигнала до високото ниво и на функционалност и на красота.